Електрическа мобилност

Микро мобилност е термин, който описва различни видове малки, леки и ниско-скоростни превозни средства, които се използват за кратки разстояния. Това включва велосипеди, електрически велосипеди, електрически тротинетки, електрически скейтборди, споделени велосипеди и тротинетки и др.

Темата е интересна и актуална, като засяга както индивидуалната, така и колективната мобилност. Предизвиква нови въпроси и предизвикателства за регулацията, безопасността, инфраструктурата и културата на движение. Този начин на придвижване има редица предимства за градската среда и жителите. Тя може да намали значително замърсяването на въздуха, шума и задръстванията, като предложи алтернатива на автомобилите, използвани за лични и делови цели. Например, фирмите доставящи храна използват велосипеди и електрически тротинетки, за да доставят храна до клиентите си. Това им помога да се справят с нарастващото търсене на тяхната услуга на малки разстояния в града и намаля зависимостта на служителите към големите транспортни средства.

Електрическата мобилност е нововъзникваща концепция в придвижването, която се занимава с разработването и използването на електрически превозни средства, за да се повиши ефективността и устойчивостта на транспортната система. Машините за придвижване, използвани в тази концепция на съвременната мобилност, са версии на добре познатите ни автомобили, бусове, камиони, велосипеди, тротинетки и други, задвижвани от електрически двигател и батерия. В ежедневието ни най-често срещаме електрически коли и бусове, електрически велосипеди, електрически тротинетки, електрически скутери и мотори.

Превозните средства задвижвани от електроенергия имат няколко предимства пред традиционните, като например:

• По-ниски емисии по време на употреба – тези превозни средства не отделят емисии на CO2, което е добра новина за околната среда.
• По-ниски експлоатационни разходи – превозните средства от тази група често имат по-ниски разходи за поддръжка, тъй като тяхното устройство е в пъти по-опростено в сравнение с традиционните ДВГ машини. Потребителите получават някои удобства като възможност да зареждат батериите на по-ниска цена през домашната електрическа мрежа, задвижващите компоненти не изискват редовна смяна на масло, износването на спирачната система е значително по-слабо и други
• По-висока ефективност – електрическите превозни средства имат по-висока ефективност, тъй като цялата енергията създадена от електрическият двигател се използва за придвижване на машината, докато не малка част от енергията създадена от ДВГ се използва за странични процеси, като отработване на вредните газове и други.
• По-ниски нива на шум – те са по-тихи от традиционните превозни средства, което може да намали шумовите замърсявания в градовете.
• Подобрено общо здравно състояние и благополучие на хората – компактните градски превозни средства, като електрическите колела, могат да въздействат мотивиращо, като насърчават продължително движение на хората и биха имали положителен ефект върху стреса, натрупан в ежедневието или по време на шофиране и прекарване на значително време в градските задръствания.

Концепцията за електрическата мобилност все още е в ранен етап на развитие и има някои предизвикателства, които трябва да се преодолеят, като например:

• Ограничен пробег – батериите на електрическите превозни средства имат ограничен пробег, а зареждането им в повечето случай отнемат значително време. Във всяко ново поколение електромобили, електрически тротинетки и електрически велосипеди производителите подобряват пробега, които можем да изминем с един заряд и необходимото време за зареждане на батерията;
• Висока цена – без значение дали говорим за велосипед, автомобил или тротинетка, електрическите им версии са по-скъпи от традиционните, което се отбелязва като основна пречка за мнозина потребители;
• Липса на инфраструктура – до голяма степен транспортната инфраструктура по света и в България е създадена за придвижване с традиционни автомобили. За в бъдеще предстои изграждане на все повече места за презареждане и изграждане на свързани градски алеи за микро транспорта.

Въпреки тези предизвикателства, електрическата мобилност и микро-мобилност са в растеж и се очаква да станат все по-застъпена част от нашето ежедневие.

Зарядна станция за електромобили е устройство, което предоставя електрическа енергия за зареждане на батериите на електрически превозни средства. Зарядните станции могат да бъдат разделени на два основни типа AC (променлив ток) и DC (постоянен ток).

AC зарядните станции използват променлив ток от електрическата мрежа и го преобразуват в постоянен ток чрез вградения преобразувател в електромобила.

DC зарядните станции използват постоянен ток и го доставят директно до батерията на електромобила, без да използват преобразувател.

AC зарядните станции са по-евтини, по-лесни за инсталиране и по-широко разпространени, но имат по-ниска мощност и по-бавно зареждане. DC зарядните станции са по-скъпи, по-сложни за инсталиране и по-рядко срещани, но имат по-висока мощност и по-бързо зареждане.

Зарядните станции се различават и по видовете контакти, които използват за свързване с електромобилите. Най-често срещаните контакти са Тип 1 (Type 1) и Тип 2 (Type 2), които са стандартни за Европа и са съвместими с повечето модели електромобили. Тип 1 е еднофазен контакт, който може да доставя до 7,4 kW мощност, докато Тип 2 е трифазен контакт, който може да доставя до 22 kW мощност.

Зарядните станции могат да бъдат мобилни или стационарни, публични или частни, безплатни или платени.

Мобилните зарядни станции са преносими устройства, които могат да се свързват към обикновени контакти в дома или в офиса. Стационарните зарядни станции са фиксирани устройства, които могат да бъдат инсталирани на паркинги, бензиностанции, хотели и други обществени места. Публичните зарядни станции са достъпни за всички потребители, докато частните зарядни станции са предназначени за лична употреба – възможно е да се извършва отдалечен контрол на достъпа, чрез които собственика избира на кого да предостави права за достъп до станцията.

Безплатните зарядни станции не изискват заплащане за използването им, докато платените зарядни станции изискват регистрация, автентикация и плащане чрез различни методи.

Станциите за зареждане могат да бъдат намерени на различни места, като например:

• У дома – много хора инсталират станция за зареждане в гаража си или близо до входа на дома, за да зареждат електромобилите си на битов ток (такъв с по-ниска цена);
• Обществени паркинги – някои обществени паркинги имат станции за зареждане, където собствениците на електромобили могат да зареждат превозните си средства, докато са на пазар или изпълняват задачи;
• Работни места – някои компании и работодатели предоставят станции за зареждане на служителите си и гостите на обекта, за да зареждат електромобилите си по време на работния ден или престоя в офиса;
• Отбивки и бензиностанции – някои отбивки за почивка и бензиностанции покрай магистралите имат монтирани станции за зареждане, чрез които пътуващите могат да зареждат електромобилите си, докато правят кратка почивка;
• Търговски центрове – паркингите на някои търговски центрове разполагат със станции за зареждане, където клиентите могат да зареждат електромобилите си, докато се забавляват и пазаруват;
• Точки от мрежи за зареждане – съществуват и доставчици на електроенергия, които обединяват множество станции за зареждане в мрежи, разположени в градове или цели региони, което значително улеснява собствениците на електромобили с лесно намиране на място за зареждане, лесно разплащане и предварителна информираност дали има свободна станция и от какъв вид е тя. Най-често комуникацията с мрежи от зарядни станции се извършва онлайн или директно през мобилно приложение за смартфони, предоставено от доставчика.